Септемврийски празници

Приказната Североизточна България

. Музеят на мозайките в  Девня – Побити камъни – Балчик – нос Калиакра – Каварна – текето Ак Язъла баба - Аладжа манастир

Девня – Побити камъни -  Балчик - Каварна - Калиакра – Текето в с.Оброчище – Аладжа манастир

09 - 11.05.2025

26 – 28.09.2025

3 дни / 2 нощувки със закуски

Цена:   269   лв.

1 ден - 07:00 ч. Тръгване от пл.“Александър Невски“ София. Кратка почивка по пътя.

Посещение на Музея на мозайките в град Девня построен върху основите на голяма римска сграда, в която са открити великолепни мозайки. Античната постройка била градска къща от времето на император Константин I Велики (III-IVв) и заемала площта на цял квартал в римския град Марцианополис. В музея има уникални римски и ранновизантийски мозайки, които са покривали помещенията на сградата. Три от тези мозайки са представени на мястото, където са открити (in situ). А останалите две са консервирани и частично реставрирани, след което пренесени върху нова носеща основа.

Тези блестящи образци на римското изкуство са изработени от малки камъчета - кубчета от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло в 16 цвята. Сложните комбинации изобразяват главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, както и екзотични животни и птици.
Руините на древния град се намират под днешния град Девня. При археологическите разкопки тук са открити крепостни стени, некрополи, църкви, жилищни и обществени постройки, украсени с великолепни мозайки. Сред находките са два слънчеви часовника, които не само измервали времето, но посочвали зимното и лятното слънцестоене и равноденствието. 

Сред откритията на археолозите са подова мозайка с изображение на Горгона-Медуза. Мозайката “Сатир и Антиопа” представя нимфата Антиопа и прелъстяването й от бог Зевс. Сюжетът е изключително рядък сред мозайките, запазени от това време. 

В Марцианополис е едно от най-големите монетни съкровища в света. Открито в през 1929 г. в Девня, когато са изровени два големи глинени съда за съхранение на зърно. Съдовете били пълни с римски сребърни монети от I в.пр.Хр. до III в. Общият брой на откритите монети бил над 100 000. Няма съмнение, че това съкровище е било държавна хазна. При опасност, то е било заровено в избата на най-обикновена сграда, явно, за да не буди подозрение, че в нея може да има укрито държавно съкровище.

Музеят е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Посещение на природния феномен „Побити камъни“ представляващи каменни колони с различна височина – от 5 до 7 m, дебелина – от 0,3 до 3 m и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 m. Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята "Табернас" в Испания. „Побитите камъни” са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г.  Някои от колоните са така разядени от външните сили, че са придобили фантастични очертания. За произхода на Побитите камъни са изказани множество хипотези.

Продължаване за Балчик. Настаняване в хотела. Нощувка.

2 ден.- Закуска. Посещение на красивия нос Калиакра - природен и археологически резерват. Представлява удължен и стесняващ се скалист полуостров, вдаден на около 2 км навътре в морето. Това е едно от най-атрактивните за туристите място по Черноморието заради богатата история, запазената природа и красивите панорамни гледки. В една от пещерите на нос Калиакра е уреден музей, където могат да се видят много археологически находки, открити при разкопки в резервата. Сред най-атрактивните експонати е макет на древната крепост, който демонстрира как е изглеждала в миналото. Нос Калиакра е включен в списъка на 100 – те национални туристически обекта.

Разходка в гр.Каварна. Каварна е привлекателен град не само като курортен център, но и със своята дълга история и културно-исторически забележителности. Провеждат се множество археологически разкопки, а находките от подводните експедиции провокират вниманието на чуждестранни учени и специалисти. Вече повече от три поредни години проучванията в региона се провеждат съвместно с учени от Франция и Италия.

Градът е основан през V век пр.н.е. от гръцки колонисти, разположили на платото на нос Чиракман колонията Бизоне. През III – II век пр. Хр. временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града.

 Пред VII век българите, създават селището Карвуна. През Средновековието Карвуна се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век.

Забележителности: Градски исторически музей, Етнографски музей, Експозиция „Добруджа и морето“

Експозицията представлява малък морски музей. Намира се в реставрираната стара турска баня – Хамама. Строена е в началото на XV век и представлява масивна куполна баня от камък. Тук могат да се видят множество каменни котви, амфори, керамични съдове, извадени, при подводни археологически експедиции. В зала „Съкровищница“ са изложени: уникален полиметален свитък – домонетно средство за размяна, монети от различни епохи, тракийско златно съкровище. Цветни карти от античността и средновековието допълват представата за древното корабоплаване по северното Черноморие.

Църквата „Свети Георги“ е построена през 1836 година, а църквата „Успение Богородично“ през 1860 година. Двата храма са играли важна роля в през Османското иго и след Освобождението, като образователни и културни средища.

Посещение на Двореца в Балчик -  бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Той е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето. Има статут на архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинарското и парково изкуство

Нощувка в Балчик.

3 ден – Закуска. Заминаване за София.

По пътя посещение на Текето "Ак Язълъ баба - Св. Атанас" - Оброчище

Текето "Ак Язълъ баба" – най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня по българските земи в миналото, се намира край село Оброчище, недалеч от гъстата лонгозна гора "Балтата" и Черноморския бряг. „С изключение на текетата на имамите Али и Хюсеин в Багдад друго такова теке няма никъде в Турция, нито в персийските земи" – пише прочутият османски пътешественик Евлия Челеби. Той посетил това място през 1652г. Тогава Евлията бил много болен, но след като преспал една нощ край гроба на светеца, начаса оздравял.

Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина - тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът, мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето. Те представляват правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. В средата на тюрбето е гробът на Ак Язълъ баба, покрит със зелено сукно.  Християните вярват също, че някога тук е имало манастир превърнат от мюсюлманите в дервишка обител, а Св. Атанасий бил убит от турците заради своята вяра.
Причините за развитието на тази двуобредност са все още неясни, но възприемането на текето от местното население като светилище, прави възможно почитането му от различни етнически групи: мюсюлмани (сунити или шиити) и християни. По традиция, изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните - тогава, когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Най-многолюдни стават събиранията на 2 май, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно. Независимо от факта, че вярващите възприемат и осмислят своето посещение чрез религиозната си принадлежност, на текето те издвършват едни и същи ритуали – молят се при гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички тези обреди, свързани с  живота и смъртта са насочени към измолване закрилата на светеца, в чиято сила се вярва безрезервно. Това са древни практики, наследени от миналото. Те продължават да живеят дори днес.

Наричано още „Манастира“, текето е магично място със силна енергия. Съществуват предположения, че то е изградено върху по-старо езическо светилище. Най-енергийното място в Добруджа, разположено сред зеленина, навява тишина и почитание.

Посещение на Аладжа манастир - най-известният средновековен скален манастир по българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис.

След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVI -XVII век е изоставен. Включен е в списъка на 100 – те национални туристически обекта.

Пристигане в София вечерта.