Архитектурни резервати, градове и исторически места

КЪЩА – МУЗЕЙ И ДОМ - ПАМЕТНИК НА ЕЛИН ПЕЛИН В С.БАЙЛОВО ,

КОПРИВЩИЦА

Археологически резерват неолитно селище "Тополница" с.Чавдар

1 ден

дати:  05.07.2025

цена: 42 лв.

Отпътуване в 8:00 ч. от площад "Александър Невски" – София.

Пристигане в  с.Байлово, родното място на писателя Елин Пелин.  Това малко живописно селце се намира на около 40 км. от град София. Селото е изключително красиво, уютно, с чиста природа и много зеленина. Тук силно се усеща духът на писателя, всичко напомня за него, всичко си спомня за него. Самите байловчани, даже родените много след неговата смърт, го помнят, познават и обичат като най-близък роднина и приятел.

В с. Байлово е запазена къщата му, превърната в музей през 1977 г., по повод 100-годишнината от рождението на писателя. Тук се намира и  величественият дом-паметник „Елин Пелин“, в който се помещава експозицията „Живот и творчество на Елин Пелин“.. (в списъка на 100 – те национални туристически обекта).

През 2012 г. музеят получава  едно уникално дарение - кабриолет с висока естетическа, историческа и техническа стойност. Изящното возило е изработено от известния врачански майстор Мито Орозов. С него са се возили съселяни на Елин Пелин, прототипи на негови герои, както и той самият.

Къщата музей е привлекателен обект за посетителите от цялата страна. Широкият двор с големия орех, плевнята, навесът, под който е събран селскостопански инвентар, ни връщат към атмосферата, в която е живял и творил Елин Пелин. На горния етаж е възстановена битовата обстановка на байловска къща, където с вкус е подредена покъщнината. Уредена е и стаята на Елин Пелин с негови лични вещи.

Димитър Иванов Стоянов е по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.

Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника „Пижо и Пендо“ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.

Отправяме се към Копривщица.

Стара легенда разказва историята на знатна болярка, която дошла в Средногорието и се заселила с придружаващите я на Женската поляна. Тя измолила от властите ферман с привилегии. Това е първия документ, в който се среща днешна Копривщица с името Авраталан (Женска поляна). Привилегиите, според фермана, позволяват на жителите на Копривщица да носят оръжие, данъците били намалени на половина, а турци нямали право да се заселват в селото.

Постепенно Копривщица се разрастнала и замогнала благодарение на занаятите. Копривщенките изработвали известната копривщенска дантела, плъсти и други стоки, които мъжете продавали в Европа и Мала Азия. Заради тези търговски пътувания, мъжете отсъствали по 8-9 месеца от селото, така че главно жените се грижили за него. За богатството на копривщенските жители, свидетелстват къщите им - днес музеи.

Впечатляващи са домовете на Найден Геров, Ненчо Ослеков, Лютовата къща, дома на Каблешков.

Известно е, че Копривщица е едно от огнищата на българското Възраждане. Именно там са родени Любен и Петко Каравелови, в чиято къща днес посетителите могат да видят закупената от Любен Каравелов печатарска машина. На нея се е печатал Ботевия вестник „Знаме”, а след Освобождението – първата българска конституция.

В градчето е роден и водачът на Хвърковатата чета – Георги Бенковски, Тодор Каблешков, който написва „кървавото писмо”, поета Димчо Дебелянов и още много войводи и борци за свобода.

 В Копривщица, където е поставено началото на Априлската епопея, има 250 културно-исторически паметника, къщи-музеи, галерии, две църкви, възрожденско училище – всичко, което е необходимо на посетителите за да се почувстват горди българи.

Градът е обявен за архитектурно-етнографски и музеен резерват още през 1952 г. (в списъка на 100 – те национални туристически обекта).

Отпътуване за София. По пътя спиране в с.Чавдар и посещение на Археологически резерват  неолитно селище "Тополница".  Пристигане около 20:00 ч.