Многодневни екскурзии

„Славейковото училище“ в Търговище - Варна - Парк-музей „Владислав Варненчик“ -  Музей на стъклото в гр. Белослав

3 дни / 2 нощувки със закуски

дати на отпътуване: 07.03 -09.03.2025 ;  12.09. - 14.09.2025

цена 295 лв.

1 ден: Тръгване от пл. "Ал.Невски" в 7.00 ч. за Варна.

По пътя спиране в гр.Търговище и посещение на Славейковото училище. То е част от музейния комплекс на Регионалния исторически музей и привлича туристи с любопитната си история.
Училище Свети Седмочисленици или Славейковото училище е построено през 1863 г. от загрижени за бъдещето на децата си жители на Търговище. По онова време градът се нарича Ески Джумая и в него се провежда най-важният пролетен панаир в североизточните български земи. Панаирът се организира и в наши дни през май. Училището постепенно се развива в гимназия през ХХ век. Действащо е до 1959 г.
Строители на внушителната сграда са известните тревненски майстори Димитър Сергюв и уста Генчо Кънев. Във вътрешното архитектурно оформление взема лично участие известният възрожденски просветител Петко Рачев Славейков, който учителства за кратко в града. Този негов принос получава признанието на търговищенци, за които училището става популярно и като "Славейковото".
Историците разказват, че на 27 юли 1863 г. с голямо тържество сградата е осветена - в деня на Светите Седмочисленици. Лично Славейков произнася пламенно слово, а в своя вестник "Гайда" подчертава, че такова "здание както сега засега в сичката България второ няма".
През 1963 г. старата училищна сграда поема нова обществена мисия. Тя е превърната в музей. Графичният образ на Славейковото училище днес е емблема на Регионалния исторически музей в Търговище. От 1971 г. сградата е недвижима културна ценност с национално значение. Тя е центъра на оформен музеен комплекс в началото на старинния възрожденски квартал "Варош".

Днес в училището се представят временни експозиции на музея. Може да се види възстановка на възрожденска класна стая на взаимно класно училище (каквото е било Славейковото), има и забавно ретрофотоателие. Постоянно се сменят експозиции, които помагат на посетитилите да опознаят миналото на Търговище и България. Включен е в Списъка на 100 – те национални туристически обекта.

Продължаване за Варна. Настаняване в хотела. Нощувка.

2 ден: Закуска.

Посещение на:

Археологическия музей, където се съхранява най-старото обработено злато в света.

През 1972 г., по време на строителни работи е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, кремък и глина.

Включен в Списъка на 100-те национални туристически обекта.

Римските терми /бани/ са един от най-ценните паметници на културата във Варна.

Те са най-голямата обществена антична сграда, от римската епоха (І–ІVв н.е.).открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка вдигната на повече от 7000 квадратни метра площ. Те са от т.нар. "малък императорски тип" и изграждането им се отнася към края на ІІ в н.е.

Това е най-голямата римска баня на Балканския полуостров и е четвърта по големина в Европа – след термите на Каракала и Диоклециан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до края на ІІІ в.

Снабдяването им с вода е било от първостепенно значение и затова изграждането им се е предхождало от прекарването на водопроводи. От двуезичния надпис на гръцки и на латински езици става ясно, че при управлението на император Антоний Пий (138-161) общината на Одесос и военният управител Тит Витрасии Полион са каптирали и довели до града по водопровод вода.  

Главните входове на термите на Одесос са в източния и в западния край на северната фасада. По три стъпала посетителите влизали в източния и западния вестибюл. Събличали се в две съблекални – най-големите помещения след залата за срещи, спорт и др. Съблекалните били своеобразни клубове, в които посетителите прекарвали част от своето време преди или след къпането. Включен в Списъка на 100 – те национални туристически обекта.

Военноморският музей във Варна е филиал на Националния военноисторически музей. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

В експозицията на музея са включени почти 1000 експоната, което е едва един процент от богатството във фондовете му. Тя проследява хронологически корабоплаването по бреговете на нашите земи от дълбока древност. Каменните котви са свидетелства за корабоплаването край западния черноморски бряг от времето на похода на аргонавтите и на Троянските войни. Възстановка на товарен отсек на античен кораб, натоварен с амфори, допълва представите ни за далечните времена на гребното корабоплаване. Възстановка на оръдейна палуба на военен ветроход от ХVIII век предлага чрез картинни, фото пана и звукови ефекти на морска битка, да се възприеме по-пълно кораба като бойно средство. Но оригиналните предмети са незаменими по въздействие с автентичността си – находки от морското дъно, дула на корабни оръдия, рудан от ветроходен кораб, корабно оборудване, оръжия. В музея можете и да се „гмурнете“ под морското равнище чрез възстановката на морско дъно.

Експонати, каквито в друг български музей няма, са носовите фигури. Те олицетворяват достойнството на кораба и носят късмет на екипажа му. В музея е запазено и част от оборудването на първия кораб, който България купува след Освобождението – яхта „Александър I“.

Най-атрактивният експонат на Военноморския музей е корабът-музей „Дръзки “. Построен в началото на ХХ век, днес той е единственият в света запазен торпедоносец.

Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“ - 1886 г. в свободното време.

Посещение на Двореца „Евксиновград“ в превод „Гостоприемният град“ ( при разрешен достъп).

Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена близост до курорта „Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ. Разполага с обща площ от 900 декара, от които около 550 заема паркът. Посещението минава, както през красивите градини, така и вътре през самия Дворец. Архитектурата му е впечатляваща.

Нощувка.

3 ден: Закуска. Отпътуване за София.

По пътя посещение на Парк-музей “Владислав Варненчик”, включен в Списъка на 100 – те национални туристически обекта.

Намира се в западната част на град Варна на мястото на полесражението от 10.11.1444 г., където за освобождението на Балканите и Югоизточна Европа загива полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело. В музейната експозиция се намират единствените в страната рицарски доспехи от епохата, оръжия и снаряжения от ХV век, намерени на бойното поле (шлемове, арбалети, мечове, щитове, копия и др.).

На територията на парка са запазени две тракийски могили от ІV-III в. пр. Хр., в едната от които се намира гробница на тракийски вожд.  Предполага се, че в гробницата е извършено погребение на тракийски вожд и неговата любима съпруга. Дали погребението е извършено чрез трупополагане или трупоизгаряне не може да се съди точно, тъй като гробницата е била ограбена в далечни времена.

През 1935 г. над гробницата е изграден символичен мавзолей на загиналия тук 20-годишен крал Владислав, посмъртно наречен Варненчик.

Експозицията на музея е създадена на базата на документални материали за походите и битката при Варна; оръжия, намерени на бойното поле и копия на предмети, подарени от Военноисторическите музеи във Варшава, Будапеща, Прага, Букурещ и Белград. 

Музейният парк е разположен на площ от около 30 декара и е залесен с уникална средиземноморска и иглолистна растителност. Богатството от над 50 вида дървета и храсти превръщат музейния парк в истински оазис в сърцето на един от най-оживените търговски и жилищни райони на град Варна.

В парка отлично се вписват най-старият запазен в България паметник на крал Владислав и неговите рицари, мавзолеят на крал Владислав, построен през 1935 г., паметникът на Янош Хуняди.

В музея се съхраняват писма, дневници, оригинални снимки, офицерската сабя, части от военната униформа и ордените и медалите на полковник Петър Димков. Богат архивен фонд разказва за дейността на Петър Димков, ръководил построяването на редица културни паметници, емблематични за град Варна. Той е организирал тяхното строителство, бил е душата и двигателя на тази изключително родолюбива, обществена инициатива в града, в резултат на която се появяват: Парк-музеят „Владислав Варненчик”, паметникът-портал на 8-ми пехотен полк, Аспаруховият парк. Той е сред създателите и на Варненската филхармония.

През 1934-1935 г. полковник Димков е бил командир на 8-ми пехотен приморски полк.

Автор е на труда „Българска народна медицина”.

Спирка в гр.Белослав и посещение на фабриката за стъкло,  разположена на брега на Белославското езеро, на мястото, където през 1893 година е открит първият стъкларски завод в България.

Предоставя се уникалната за нашата страна възможност за наблюдение на работния процес в производството. Туристическата обиколка запознава посетителите с процеса при който грубата необработена стъкломаса се превръща в изящни стъклени изделия.

Посетителите могат дори да вземат участие в работата и да си тръгнат с предмет, който те лично са украсили, както и с други сувенири, закупени от изложбената зала.

Пристигане в София вечерта.